Тайните на уискито

Колкото повече нараства увлечението по уискито, толкова по-сериозно се увеличава броя на истинските ценители на напитката. Но във всички случай не трябва да се пренебрегва мнението на експертите и техните препоръки за това как, кога и с какво да се пие уискито.

Преди хранене се препоръчва да се пие младо и леко уиски. Най-подходящо е шотландското едномалцово уиски, произведено в областта Лоуленд. Освен с приятната си мекота, то е много деликатно притежава свежи нотки на подправки. Можете да изберете и младите уискита, произведени на островите Orkney или Islay, например наситените с морски аромат Caol Ila. По-голямата част от ирландските уискита, както и младият бърбън са подходящи като аперитив. Тук трябва да отбележим специално 16-годишното Rebreast, Bushmills.

След хранене истинският любител на уиски може да да посвети повече от час на любимото си уиски, пиейки го на малки глътки. Положителното влияние, което напитката оказва върху храносмилането е станало известно след появата на шотландското едномалцово уиски и на американския бърбън single barrel (от една бъчва). Най-добрите от тях се характеризират с богат и силен аромат, но едновременно с това са изящни и деликатни. Тези качества на уискито се дължат на отлежаването му в дъбовите бъчви, които му придават неповторим състав, цвят и аромат.

Характерното тук е, че никога уиски, което е отлежало в бъчва от шери, не може да бъде сравнено с коняк, Armagnac или Calvados. Старите и вековни малцови шотландски уискита (single malt) са много подходящи за храносмилането. Колкото до бърбъна, Tennesee или Rye, както и уискито от един барел (cask strenght), те ще имат същия ефект върху храносмилането едва след като отлежат 7-8 години.

Трябва ли да се добавя вода в уискито? Този въпрос разделя любителите и професионалистите. Разреждането на уискито с вода оказва силно влияние върху възприемането на неговия вкус и аромат, променя се дори цвета на напитката. Водата обаче помага да се освободят ароматни вещества, свързани с алкохола, но това се отнася още повече за уискито от барел, т.е. това уиски, което не се разрежда с вода преди бутилиране. Като правило алкохолното съдържание на тези напитки е около 50% от обема. Добавянето на вода в едно силно уиски е оправдано - тази процедура позволява не само разкриване на пълния им аромат, но и да намаля негативния ефект от твърде силния алкохол.

Но все пак, за да "разберем" уискито, трябва да го опитаме и разредено с вода. Но трябва да се знае мярката. Понякога са достатъчни дори само няколко капки,за да се достигне желания резултат. Във всеки случай по този въпрос не съществува единно мнение и е трудно да се критикува или поощрява един или друг стил на консумация на уиски. Някои почитатели на напитката препоръчват използването само на вода от района на производство, т.е. уискито трябва да се разрежда само чрез добавяне на същата вода, използвана при производството му.

Ако въпросът за добавяне на вода е разгорещен дебат, за добавянето на лед всички за единодушни. Разбира се, ако добавим в уискито лед, утолява жаждата, но качеството на уиски и леда са несъвместими. Преохлаждането, както и водата от топенето на леда, променят ароматните и вкусовите компоненти на уиски. Ледът действа като упойка върху вкусовите рецептори. На мнозина уискито харесва охладено, но не е необходимо да се прибягва до използването на лед. Достатъчно е да се бутилката с уиски да бъде поставена за известно време в помещение с температура около 11ºC, така както по аналогичен начин се затопля виното. Това е идеалният метод.

Как да сервираме уискито?

Според шотландската традиция висококачественото уиски се сервира така: чаша уиски се поднася с чаша вода. Всеки сам смесва напитката както иска. Ако уискито не е с много добро качество, се пие с газирана вода или се добавя лед.

Пиенето на уиски с вода е шотландска традиция, в Ирландия се пие чисто, без да се смесва с нищо. Шотландците добавят вода или сода ("straight") или кубчета лед ("on the rocks").

Когато се съчетава с храна, към уискито можете да поднесете стриди, дивеч или пушена риба. В този случай то трябва да е много разредено с вода – 1/3 или 1/2 от чашата се пълни с уиски, останалата част - с вода. Пие се на малки глътки.

За да изпитате максимално удоволствие от пиенето на малцово уиски, не добавяйте нищо. Пие се в чист вид и на стайна температура.

При пиенето на уиски шотландците следват принципа на петте "S": Sight, Smell, Swish, Swallow, Splash. Първо се преценява цвета на напитката и нейната плътност. Помирисва се, след което се отпива малка глътка, за да усети вкуса на уискито и се преглъща. Разрежда се с вода, за се разкрият напълно вкусовите му качества.

Чашата за уиски трябва да е прозрачна, с цилиндрична форма и дебело дъно, за да разкрие всички качества на напитката. Не се пълни повече от 1/3 и никога не се пие на един дъх.

В Ирландия уискито може да бъде предложено с чай, с кафе или със сметана. Американският бърбън се сервира с газирана вода. Младото уиски е подходящо за коктейли. Американското и канадското уиски се смесват с мента или с различни ликьори. Но при пиенето на уиски няма правила и ограничения, всеки сам решава как да му се наслаждава.