Balmenach (Балменах)

Балменах е рядък представител на стила на “стария Спейсайд”, когато дестилериите не са имали сегашните размери и техните технологии са били много по-различни. Днес типичното уиски от тази област е по-различно - много по-леко, плодово, подходящо за вкуса на повечето потребители. Дестилерията се намира в южната на Спейсайд. Основана е от Джеймс Макгрегър, който през 1924 година получава лиценз, въпреки че е участвал в незаконното производство на уиски десетки години преди това. В продължение на много години дестилерията е семейна собственост, но през 1925 година става част от DCL. Пет години по-късно се извършва голяма модернизация. Произведеното уиски обикновено отлежава в бъчви от бърбън, но понякога се използват и бъчви от шери.

Единственият 12-годишен официален разлив е пуснат в серията Flora and Founa през 1992 година, малко преди затварянето на дестилерията. Сегашният собственик, Inver House, купи дестилерия през 1998 година, но без никакви резерви от отлежало уиски. В момента производството й е в големи мащаби и Inver House е в състояние да произвежда до 2 милиона литра алкохол годишно. Четири други дестилерии (Balblair, Knockdhu (Acnoc), Speyburn, Old Pulteney) са с много по-малък мащаб, но всички те са важни при правенето на едномалцови уискита. На този етап обаче Balmenach все още остава в сянка. Основният фокус на компанията е върху производството на смесено уиски. Най-популярните марки са MacArthur’s и Hankey Bannister, а Balmenach се явява важна част от тях. Имаше надежди за официалното излизане на12-10 годишно малцово уиски от тази дестилерия, но на този етап, още няма такова.

Марки уиски и личности

Джеймс Бийм (1864-1947)
Най-известният член на фамилията Бийм е Джим, който много успешно разширил производството. След премахването на Сухия закон през 1933 година (тогава Джим е на 70 години) той построява нова дестилерия в Клермон, а след това на етикета на етикета на бутилките се появява и неговото име “Jim Beam Bourbon”.

Джон Уокър (1805-1857)
В началото Джон е бил собственик на магазин за хранителни стоки и вино. Поради висококачествените стоки, които предлагал, се ползвал с голямо уважение. По онова време уискито не било смисъл на живота му, защото то заемало едва 8% от продажбата на алкохол. Основната заслуга на Джон свързана повече с отглеждането и възпитанието на неговия син Александър, който започва производството на смесено уиски, известно ни като Johnnie Walker Black Label. В началото уискито носело само името на фамилията (Walker’s), но през 1908 година, когато дружеството преминало в ръцете на внуците на Джон, била извършена първата смяна на марката. Именно тогава за първи път на бутилките се появил надписа “Johnnie Walker whisky” и логото.

Jack Daniel (1846-1911)
За Джак уискито е било смисълът на живота. Още като тийнейджър той влиза в света на производството и разпространението на уиски. На 27-годишна възраст изгражда цялостна дестилерия. Използването на въглен от захарна тръстика при филтрирането на уискито не било новост, но Джек използва този факт с маркетингова цел.

Артър Бел (????-1900)
През 1837 година Артър започнал работа като търговски посредник и продавал включително алкохол. Неговата дейност била свързана с много пътувания и това му разкрило големи перспективи в бизнеса на смесване на уиски. Той направил проучване, посещавайки всички райони на Шотландия, с цел да намери най-добрите съставки за бъдещите смеси. Артър винаги е бил против използването на името му върху етикета, но така или иначе след смъртта му, неговите синове дали фамилното име на произвежданото от тях уиски.

Алфред Блантън (1881-1959)
На 16-годишна възраст Алфред започва работа в дестилерията, известна днес като Бъфало Трейс. Отначало само помагал в офиса, но бързо направил кариера. В рамките на няколко години опознал добре всички етапи на производството, благодарение на което става мениджър на дестилерията, а по-късно и президент на компанията. Kentucky Colonel или Полковник Блантън, както често наричат Алфред Блантън, е най-високото почетно звание в Кентъки.

Джордж Балантайн (1809-1891)
Джордж започва своя бизнес с малък магазин за хранителни стоки в Единбург, след което създава най-голямата търговска компания за алкохолни напитки в Глазгоу. Именно там той започва създаването на собствени видове уиски. По-късно неговият син наследява компанията и тя продължава да се развива успешно докато... през 1919 година я продава. Всички последващи собственици се отнасят с особена почит и уважение към марката.

Джон Джеймсън (1740-1823)
Джон бил шотландски бизнесмен и юрист. През 1780 година той купил дестилерията Bow Street в Дъблин, полагайки по този начин началото на производството на най-известното ирландско уиски - тройно дестилирано. По времето, когато Jameson бил един от най-големите производители на уиски в света, много други известни днес производители още не са съществували.

Уилям Грант (1839-1923)
Уилям започва работа като счетоводител в дестилерията Mortlach, а след това става неин мениджър. След 20-годишна работа на този пост той успява да реализира своята мечта – заедно със своите синове изгражда собствената дестилерия Glenfiddich. След нея създава и Balvenie. Тогава Уилям Грант създава една от най-популярните смеси в света. Компанията остава независима и се разраства все повече и повече под ръководството на пет поколения Грант. Днес нейната дейност не се ограничава само в производството на шотландско уиски.

Уилям Тийчър (????- 1876)
Уилям работел в магазин за хранителни стоки. Той се оженил за дъщерята на собственика и го убедил да вземат лиценз за търговия с алкохол. След получаването на лиценза, занимаването със смесване на уиски било неизбежно. Една от най-успешните смеси е Teacher’s Highland Cream. През 1903 започва износът на Teacher’s в Съединените щати.

Джон Дюар (1805-1880)
Още от малък Джон бил наясно със себе – фермерството не го привличало и не искал да наследи бизнеса на баща си. За известен период се ангажирал с дърводелския бизнес на чичо си. През1840 година отворил своя собствена фирма за продажба на алкохол. Шест години по-късно се появява марката Dewar’s whisky и Джон Дюар започва да предлага новото уиски в стъклени бутилки и под свое име. Марката достига днешната си популярност благодарение на усилията на сина на Джон – Томас.

Производители на уиски

През 2004 година в индустрията на за производство на уиски във Великобритания са били заети около 11 хиляди души и още 57 хиляди се занимавали с доставката. Оборотът на експорта бил повече от два милиарда паунда, от които повече от 90% били от смесено уиски.

Компанията United Distillers (Diageo) има маркетингова стратегия, съобразена с различните региони, и произвежда шест т.нар. Classic Malts. Това се оказва икономически много успешно, тъй като Classic Malts принадлежи към уискитата с най-голям успех, а именно Single Malts.

Освен частните фирми на пазара има много независими търговци на наливно уиски. В повечето случаи те купуват от производителите уиски в бъчви и го продават като наливно уиски със собствената си марка. Известни търговци на наливно уиски са Аdelphi, Gordon & MacPhail, Signatory или Wm. Cadenhead и други. Но също и собствениците на фабрики, които произвеждат уиски, наред със стандартните марки пускат в обръщение и свои серии отбрани уискита. Сред тях по-известни са Flora & Fauna и Rare Mal.

Днес уиски се произвежда в Шотландия (родното място на уискито), в Ирландия, Америка, а също и във Франция, Нова Зеландия, Австралия, Япония и Индия. Индия се е утвърдила като най-големия производител на уиски. В Тайланд се прави уиски от ориз. Американското уиски се прави от ръж, царевица и ечемик, но съставът на зърнените сортове се различава на регионално ниво. От средата на 20-те години се прави уиски (предимно Single Malt) и в Япония, главно в северната част на страната.