Технология на производство

Производството на уиски е труден и продължителен процес. Всяка страна-производител използва свои специфични суровини. Така например в Шотландия уискито се прави от ечемичен малц. В Ирландия към ечемика прибавят ръж. В Съединените щати и Канада при производството използват царевица, ръж и пшеница.

При производството на уиски съществуват седем основни етапа:

1. Подготовка на ечемичения малц

Внимателно подбраният ечемик се почиства и се изсушава. Зърната се заливат с вода и се оставят накиснати, в резултат на което покълват. За покълването им са необходими около  5-10 дни. Покълналите зърна (малц) се сушат отново.

2. Изсушаване на малца

За сушенето на малца в Шотландия се използва горещ дим, отделен при изгарянето а торф. В огъня се добавят дървени въглища и букови стърготини. Но в Ирландия и в други страни за сушенето на малца не се използва дим.

3. Получаване на мъст

Малцът се смачква на каша и се залива с вряла вода. Престоява така в продължение на 8-12 часа.

4. Ферментация

След охлаждането на горепосочената смес, се прибавя маята. Оставя се да ферментира за около два-три дни при температура 35-37°С.  За да се избегне образуването на нежелани киселини и бактерии, съдовете, в които се намира сместта трябва да са от неръждаема стомана и да бъдат добре затворени. В резултат на ферментацията се получава лека спиртна напитка, така нареченото „малцово мляко“, което е с алкохолно съдържание около 5-10% на обем.

5. Дестилация

„Mалцовотo мляко“ се изсипва в дестилаторни съдове (pot still), които са вид медни гърнета с формата на круша , където се дестилира два или три пъти. Използваните съдове и апарати за дестилация оказват голямо влияние върху крайния вкус на напитката. Ето защо всяка фабрика, произвеждаща алкохол, има свои специфична технология и апаратура. При замяна на стар апарат с нов, последният трябва да бъде абсолютно еднакъв на предхождащия го и да повтаря дори всички негови дефекти – извивки, разширения, вдлъбнатини и т.н. Само по този начин производството на уиски остава непроменено.

При дестилирането е може да се добавят масла и етери, за да се намали алкохолния вкус. Алкохолът се смесва в голям контейнер, за да се намалят разликите във вкуса и се налива в дървени бъчви.

6. Отлежаване

Отлежаването на уискито в дървени бъчви от бял дъб е много важен етап, защото оказва най-голямо вличние на крайния цвят, вкус и мирис на уискито. Ако се използват бъчви от черешово дърво, те придават орехов вкус на уискито и ванилов и карамелен вкус на бърбъна.

Периодът на отлежаване е различен за различните видове уиски. За получаването на скоч например, са необходими три години.

7. Бутилиране

Преди да бъде бутилирано уискито се филтрира при температура 2-10°С. Използват се хартиени филтри. Напитката се разрежда с изворна вода в необходимите пропорции, докато в краен резултат достигне желания алкохолен градус.

Когато уискито е получено в резултат на смесване, на бутилката се посочва най-младото от участващите в сместта уискита. Ако в наименованието присъства думата De Luxe, това показва, че съдържанието е съставено само от стари, дълго отлежали малцови уискита.