История на производството на уиски

Съществуват различни мнения за произхода на уискито. Въпреки многото спорове и дискусии, и до днес не е исторически доказано къде е било създадено първото уиски. Най-големи и ожесточени, датиращи от незапомнени времена, са споровете между шотландците и ирландците. Шотландците настояват, че са получили тайната за производство на уиски от християнските мисионери, които от своя страна я имали от кръстоносците, донесли я от Близкия изток. Според ирландците напитката принадлежи на тях и неин създател и „баща“ е покровителят на Ирландия – Свети Патрик.

Въпреки че най-голямата фабрика за дестилиране на уиски днес се намира в Япония, за родина на тази така популярна напитка се счита Шотландия. Първите производители на уиски се явяват именно монасите в шотландските манастири. Един от тези монаси е Джон Кор, с чието име се свързва първата дестилация на уиски, датираща от 1494 г.

Употребата на грозде била заменена с ечемик и в резултат се получила една нова напитка, която била наречена „uisge beatha“ или „водата ма живота“ и била използвана като лекарство. С течение на времето наименованието се променяло, докато достигне до добре познатото ни днес „уиски“ („whisky“).  Начинът на приготвянето му бързо се разпространил сред селяните и още в края на XVI век уискито се утвърдило като национална напитка. Така започнало производството му в цяла Шотландия. Уискито било разпространено от моряците по всички континенти и въпреки големите вкусови различия, се радвало на голям успех.

Поради появата на огромен брой производители, през 1579 г. местният парламент приел закон за ограничаване на производството. Правото да произвеждат уиски било дадено само на само благородниците. По-късно бил въведен монопол и само на осем големи компании било дадено разрешение за производство на уиски. Но това не спряло контрабандното производство. Местните земеделци продължили своята дейност, макар и под земята, където имали оборудвани помещения. Произвеждали предимно за собствено потребление, но уискито все още не било като това, което познаваме днес – не можело да се съхранява дълго и трябвало да се консумира веднага след горенето му.  Все пак малките производители предлагали качество, което било недостижимо за масовото производство. Така през 1822 г. правителството е принудено да намали данъците върху производството на уиски и да узакони много от подземните предприятия.

През 1830 г. ирландецът Енес Кофи усъвършенствал апаратурата за производство, което рязко увеличило ефективността. Били създадени много нови и уникални аромати. Започнало смесването на уиски, за да му се придаде еднакъв вкус. С тази дейност се свързват имената на Джон Валнер и Джордж Балатине. Едва през 1806 г. Джон Девар дава първото наименование на уискито.

Днес уискито има несравнима популярност по целия свят. Много страни като Ирландия, Съединените щати, Канада и Япония, произвеждат тази напитка. Но ненадминато по своето качество е уискито, произведено в Шотландия. Докато до XVIII век за направата му се използвали подправки и билки, в днешни дни не  съдържа никакви допълнителни съставки и аромати.