Регионални характеристики на шотландското малцово уиски

Качествата и характеристиките на уискито са свързани с областта, в която то се прави. Те се явяват по-скоро наследство от миналото, отколкото резултат от вкусове или мода.
 
В миналото, когато пътищата били лоши или изобщо не съществували, когато връзката между районите била трудна и опасна, търговията между различните части на страната била свързана с големи разходи. При тези условия дестилационните фабрики били принудени да използват суровини и съставки, с които разполагали в съответната област, за да избегнат неудобството, свързано с доставки от други райони. Тези фактори, заедно с местния климат и геология са допринесли за появата на уиски, които в различните части на страната се различават по своите характеристики.

Настоящата разликата между уиски, произведено в Северна и в Южна Шотландия се явява следствие на финансовата и на правната политика на миналото.
 
Като средство за контрол на търговията и пренасянето на уискито от север на юг в Шотландия (по-евтиното и по-нискокачественото зърнено уиски тогава успешно се изнасяло в Англия) била създадена разделителна линия за преминаване на условната граница на Северна Шотландия - от залива на Клайд до залива на Тай. Различията между уискито, произвеждано на север и на юг от тази линия, тогава били съществени. Различия съществуват и днес, въпреки че в наше време съществува изравняване на качеството.

Южношотландското уиски се определя като уиски, произведено в южната част на Шотландия. От гледна точка на вкуса това уиски може да бъде преходен мост за тези, които искат да навлязат в света на малцовото уиски. Със сравнително ненатрапчивия си мек и леко сладникав вкус, това уиски привлича множество почитатели. По-голямата част от уискито, произведено в малцовите дестилационни фабрики в Южна Шотландия, се използва за смеси.

Campbeltown е основен център на производството на уиски. В края на XIX век там съществували повече от 20 действащи дестилационни фабрики. От голяма помощ били залежите на торф, изобилието на ечемик и местните евтини въглища. Свръхпроизводството, твърде големите различия в качеството и изчерпване на запасите от въглища, довели до спад в производството. Така в момента там съществуват само две действащи дестилационни фабрики. Отчитайки факта, че днес акцентът е върху развитието на транспорта, този град едва ли някога ще възстанови предишната си слава. Но все пак той все още е част от регионалната класификация, когато става въпрос за уиски и за Шотландия.
Смята се, че уискито Campbeltown има отличителен вкус - значително по-приятен, мек и лек вкус на торф, отколкото островното малцово уиски Islay.
 
Благодарение на силния си аромат малцовото уиски Islay бързо и лесно се отличава от всички останали видове. Всичко се дължи на торфа и на неговото въздействие върху съставките, използвани при дестилацията, и това не може да не повлияе на вкуса и на аромата на уискито. Дори водата от язовири, която се използва при дестилационния процес, е наситена с аромата на торф. Торф се използва и за сушенето на ечемика (в миналото се използвал местен ечемик, но днес се внася). Наличието на торф се усеща във вкуса на всяко малцово уиски от остров Islay. Обърнете внимание, че то може да бъде от едва доловимо, до много силно, а понякога придава дори сухота, докато друг път се усеща сладка нотка или подчертан аромат на пушек. Непознаващите малцовите уискита намират вкуса на това уиски за доста странен и твърде специфичен, но тези уискита са неразделна част от процеса на смесване. Може да се окаже, че уискито във вашата чаша, което вие считате за шотландско, наистина е такова само защото в сместа присъства уиски Islay.
 
Най-големият район с най-голям брой дестилерии (повече отколкото във всички други региони, взети заедно) е Северна Шотландия – основният производител на уиски. Тъй като става дума за една много голяма площ, със специфични характеристики, ще изходим от принципа за географското разпределение на подгрупи: северната, южната, западната, източната и областта Speyside.
 
Уискито на северната подгрупа се отличава със своя по-мек, по-лек и често със сух или плодово-сладък характер. Обикновено е без отчетливата торфена нота, която е типична за южната подгрупа. Западната част на Северна Шотландия е най-малката и там се правят меки уискита. В източната част на Северна Шотландия дестилационните фабрики са разположени по брега на Северно море и уискито тук се характеризира с широка гама от разновидности: от плодово и сладникаво, до сухо и с вкус на торф.
 
Най-голямата и най-известната подгрупа е самата област Speyside, която произвежда едномалцово уиски, чиито имена са познават всички, дори тези, които не пият уиски. Става въпрос за световноизвестните Maccallan, Glenfiddish, Glenfarklas и Glenlivet.

Уискито Speyside се отличава със зрял вкус, с оттенък на малцова сладост и има лек аромат на торф. Като цяло се характеризира с финес и богатство от цветове, както и с подчертан аромат на шери. В тази област можете да намерите уиски за всеки случай.

Последната подгрупа е уискито на Хайленда или тук става въпрос за островите в западната част на Оркни и на север. Тук разбира се не е включен Islay, който заради своя отличителен стил заслужава да бъдат отделен в самостоятелна категория. През 1995 г. този списък е добавен и остров Aррan.

Както всяка класификация, така и тази не претендира за пълнота. Вкусовете и предпочитанията са толкова много, че могат да се дадат само някои общи насоки. Най-добрият начин да разберете как и в коя класификация слиза дадено уиски е да го опитате и да прецените сами.