Интересни факти за торфа

· Понастоящем в Европа все по-голямо разпространение получават торфените минерални бани, които имат лечебен ефект и оказват положителен ефект върху ревматизма и артрита. Отделя се все по-голямо внимание за проучването на лечебните свойства на торфа.

· Торфът е известен като лекарство. От него се правят редица лекарствени препарати. Например незаменими лекарствени продукти, необходими за лечението на сърдечни и на бъбречни заболявания, екзема, както и при отлепване на ретината. Той се използва като средство за регулиране на обменните процеси в организма.

· Торфът намира приложение при производството на платове. Във Финландия например, вече има дрехи и тъкани, за направата на които е използван торф. В края на миналия век, по време на изложба в Антверпен в Холандия, били представени тъкани, произведени с употребата на торф - килими, черги, одеяла.

· Торфът може да се използва като абсорбиращ материал за отстраняване на екологични аварии от различен тип. Смес от торф и активен въглен се използва за пречистване на въздуха. Преработеният торф се използва за отстраняване на петрола от повърхността на океана или крайбрежията, за пречистване на отпадъчни води от различни бои, феноли, нитрати, фосфати, йони от тежки метали, мазнини и протеини.

· Ескимосите строят къщите си на два слоя: вътрешен - с торф, и външен - с трева и сняг, в резултат на което си осигуряват топли домове.

· Горният слой от торфения мъх може да се използва в целулозно-хартиената промишленост, за производство на твърда хартия, и картон.

· При химическата преработка на торфа, под въздействието на високи температури, се отделя до 98% въглерод. Така се получава кокс, който има широко приложение в металургията.

· Tорфените филтри се използват в аквариумите. Много тропически води имат по-голяма или по-малка киселинност. Водата за аквариуми преминава през торф, така че да абсорбира вещества, съдържащи се в него. Чрез използването на торф за много видове декоративни рибки се създават близки до техните естествени условия.

· За първи път за уиски започва да се говори през 1494 година, а своето широко разпространение получава през 1700. От тогава до днес в подготовката на шотландското уиски се използва торф. Според класическата технология ечемикът се накисва за няколко дни във вода, а след това се оставя да покълне. Нишестето се превръща в захар, а впоследствие се образува малц (malt). На този етап растежът на ечемика трябва да бъде спрян и за това се суши в пещ. За горенето се използва типичния за Шотландия торф. Торф гори много лошо, отделяйки много дим, който има характерен мирис. Преминавайки през зърното, димът излиза от пещта и придава на зърното специфичен аромат. Малцовото уиски, както и коняка, се отличава със свой типичен вкус, в зависимост от мястото на производство.