Как и къде да дегустираме?

Дегустацията на уиски е тясно свързана с обонянието. Човешкият нос може да разпознае около 32 основни миризми, за които предава информация директно на мозъка. В сравнение с него езикът е по-груб и не е толкова чувствителен. Той разпознава само четири вкусови усещания, но притежава способността да разграничи "силата" на напитката.

Уискито е силно питие, което може да "изгори" езика и да понижи неговата чувствителност. Ето защо трябва да се подходи внимателно, за да се оцени цялата гама от вкусове. С малко повече практика можете да се научите да разделяте всеки аромат на съставните му части и да ги да оценявате поотделно. Сладкият вкус се чувства с върха на езика, киселият и соленият - с края му, а горчивият – със задната му част. Ето защо при дегустиране на напитката тя трябва да достигне до всяка част на езика и да се отдели необходимото време, което за различните вкусове е различно.

За да оцените цвета, е необходимо да налеете около 7 мл уиски в прозрачна стъклена чаша. Обърнете я към светлината и използвайте бяла салфетка или лист хартия, за да прецените дълбочината и яркостта на цвета. Уискито може да бъде напълно прозрачно или да има дори черен цвят, всичко зависи от отлежаването му. Между тези две крайности има широк спектър от нюанси.

Уискито придобива своя цвят от дървените бъчви, в които престоява. Ако уискито не е от една бъчва, цветовете са смесени. Производителите на уиски често добавят оцветители (карамел), за да го уеднаквят. Доколко добавките оказват влияние върху вкуса, все още е спорен въпрос.

Преди да бъде бутилирано по-голямата част от произвежданото днес уиски преминава през процес на пречистване от определени масла и естери ("chill filtration"). Това го прави прозрачно и безвредно. Но ако уискито не е абсолютно прозрачно, не е недостатък. Означава само, че преди да бъде бутилирано, е било "ръчно" пречистено.

За да почувствате вкуса на напитката, трябва да отпиете достатъчно голяма глътка, която почти да запълни устата ви. Първо трябва да оцените "структурата" на уискито – гладко, леко, сухо... След това - вкуса му. Удобно е да се оценява по скала.

Ето един пример за дегустация на уиски Balvinie, 12 y.o. Speyside, 40%:

цвят – златист, наситен
вкус – интензивен и много остър
чисто уиски – чист шоколад, какао
разредено уиски – сложна смес от аромати, които е трудно да се разделят; приятен и цветен аромат
вкус – приятно затоплящ, маслен и много гладък; накрая вкусът става много сух; сух, с привкус на шоколад и карамел; много балансиран вкус

Дегустацията се извършва в добре осветлено помещение, в което отсъстват всякакви миризми. Въпреки че в компания е по-приятна, за сериозната дегустация е необходима тишина. Преди да пристъпят към дегустация членовете на екипа не трябва да използват парфюми, нито да си мият ръцете със силно ароматизирани сапуни. Дегустира се на "празен стомах", защото гладът изостря възприятията и повишава чувствителността.

Чашите за дегустация трябва да са измити с препарати без мирис и да са изсушени. Правилната форма на чашите също оказва силно влияние при дегустацията. Традиционната чаша за уиски не е подходяща, защото първоначално е била предназначена за смесване на уиски със сода. Необходимо е чашата да "събира" миризмата на напитката. Още по-добре, ако е разграфена. Непрозрачните чаши се използват само за т.нар. "слепи" дегустации, когато трябва да се скрие цвета на напитката.

Неразреденото уиски бързо изсушава носа и езика и това не позволява на дегустатора да завърши своята работа. Почти във всяко уиски можете да откриете нов аромат, ако го разредите с вода. Ако не използвате вода, собствената ви слюнка изпълнява ролята на водата, но трябва да отпивате малко по малко. Идеалният вариант е, ако при дегустация се използва същата вода, която е била използвана при производството на самото уиски. Но за съжаление е почти невъзможно. Помнете обаче, че най-подходяща за разреждането на уиски, е шотландската вода, отличава се със своята изключителна мекота. При професионална дегустация се използва дестилирана вода.

Идеалната температура за дегустация е тази, която е в родината на напитката. Например ако се дегустира скоч – около 15º C, която е средната лятна температура в Шотландия. Не охлаждайте и не затопляйте напитката, защото миризмата се покрива и ароматът изчезва.