Дегустацията на уиски


Първо погледнете цвета и прозрачността на уискито в чашата. Оценете ги, като имате предвид обаче, че външният вид понякога лъже. Много тъмното уиски не винаги е гаранция, че уискито е отлежало дълго. Същият ефект може да бъде постигнат, ако при производството му се добави карамел. От друга страна дори най-старото уиски може да има по-светъл цвят, ако е отлежало в бъчва от стар дъб.

Без да добавяте нищо в уискито, без да го разреждате, го разклатете в чашата и го помиришете. Определете аромата. Той може да бъде най-разнообразен – например сладък, с вкус на цветя, на ванилия или на шоколад, на дървесина, на торф, опушен и т.н.

Отпийте малка глътка и я задръжте в устата си. Премествайте течността в устата, за да достигне до всяка точка – небцето, езика и дори под него. В различните части на езика и на небцето се намират различни вкусови рецептори, затова уискито трябва да достигне всяка една от тях.

Преглътнете и оценете неговия вкус. Обърнете внимание колко дълго остава вкуса и след това какъв е. Качественото уиски оставя вкуса си за дълго и аромата му се запазва в празната чаша в продължение на няколко дни.

Според шотландците разреждането на уискито с изворна вода може да разкрие неговия аромат и вкусовите му качества. Това важи особено за уискито с алкохолно съдържание повече от 50% (cask strenght). Консумацията му в чист вид ще блокира вкусовите ви усещания и няма да ви позволи да възприемете адекватно вкусовите качества на напитката.