Културата на уискито

Казват, че употребата на уискито като аперитив е удоволствие на обяд, но ако се пие за храносмилане, по-добре да е по-късно. В действителност поради удивително богатата си вкусова гама напитката може да се употребява при всякакъв случай. Уискито доставя удоволствие в студените зимни вечери, когато след дълга разходка сме на топло до камината, преди или след вечеря, или както се казва "всяко уиски на своето време". До неотдавна се смяташе, че уискито е аперитив и като такъв трябва се употребява преди хранене. Но това не е единственото стереотипно и погрешно схващане по въпроса.

Днес се появяват различни нови направления и тенденции в културата на потребление на уиски. Все повече материално обезпечени мъже и жени с изискан естетически вкус отделят специално внимание на тази напитка и се впечатляват от нейното качество. Обикновено тези хора са капризни и любопитни, затова са в постоянно търсене на нови вкусове и аромати. И най-голямото удовлетворение за тях е откриването на нови и непознати вкусове уиски. Тези потребители не са слуги на модата, но именно те са тези, които налагат модните тенденции. Както съществува култура на виното и на коняка например, така има и една истинска култура на уискито, която вероятно малцина познават добре.

В средата на 80-те години силно нараства всеобщият интерес към едномалцовото уиски (single malt). Това води до появата на първите частни клубове и асоциации за дегустация. По това време понятията "частен клуб" и "качествено уиски" са неразделни. Благодарение на тези клубове бил нарушен наложения стереотип за консумацията на уиски – със сода или с лед, в чаша с прави стени. Много клубове правят големи разхищения на средства за изработката на аксесоари за дегустации, включително специални чаши. Чашата трябва да допринася за възприемане на уникални и специални качества на отделното уиски. Прието е, че оптималната форма на чашата е с формата на лале, леко заострена нагоре, като чаша за шери. При дегустациите на уиски в клубовете се създава специфична атмосфера на общуване и се обменят мнения и опит. Сред присъстващите обикновено има опитни дегустатори, които притежават буквално енциклопедични познания в областта на историята, производството и потреблението на културата на потребление на уиски.

Един от най-известните клубове е Scotch Malt Whisky Society, създаден през 1983 г. Днес той има клонове в Швейцария, Холандия, Япония и Съединените щати. По правило членовете му дегустират уиски от бъчви (casks strenght whiskeys), за да определят алкохолното му съдържание, като уискито не се разрежда с вода. Най-известните и елитни дестилерии, сред които Macallan и Glen Grant, произвеждат специална ограничена партита от някои видове свои уискита, предназначени само за този клуб.

През 1988 г. по инициатива на производителите на шотландско уиски е основан най-престижният клуб в света - "Keepers of The Quiche". Членовете му се събират два пъти годишно във великолепния замъкна Chateau de Blair Castle, където се провежда дегустация церемония или церемония по приема на нови членове
По-голямата брой членове са собственици на дестилерии от всички континенти, големи индустриалци и крупни предприемачи. Както всички поверителни клубове като "Kentucky Bourbon Circle" и "Single Barrel Bourbon Society" седалището е в щата Кентъки.

"Клубният живот" е неотменим от "синдрома на колекционера". За всеки колекционер е важна не толкова изключителността и рядкостта на отделния екземпляр, но и пълната колекция от цялото производство на съответната дестилерия година по година.

Светът на колекционерите е доста затворен. В своя ограничен кръг те постоянно обменят колекционирани предмети, посещават специализирани магазини или изложения, търсейки нови и редки видове. Най-нетърпеливите и състоятелните посещават специални салони и търгове.

Известният търг "Christie’s" се слави с подчертан интерес към темата за уиски и два пъти в годината организира продажби посветени специално на тази напитка, посветен изключително на тази напитка. Основният компонент, определящ цената е рядкостта на уискито. Дори и 8-годишно уиски може да достигне много висока цена, ако са пуснати ограничени бройки или дестилерията, която го е произвела, е била закрита. В момента най-търсените и най-желани екземпляри са бутилираните в края на XIX век, в периода 1939-1945 година и американското уиски от времето на Сухия режим.