Тайните на уискито

Колкото повече нараства увлечението по уискито, толкова по-сериозно се увеличава броя на истинските ценители на напитката. Но във всички случай не трябва да се пренебрегва мнението на експертите и техните препоръки за това как, кога и с какво да се пие уискито.

Преди хранене се препоръчва да се пие младо и леко уиски. Най-подходящо е шотландското едномалцово уиски, произведено в областта Лоуленд. Освен с приятната си мекота, то е много деликатно притежава свежи нотки на подправки. Можете да изберете и младите уискита, произведени на островите Orkney или Islay, например наситените с морски аромат Caol Ila. По-голямата част от ирландските уискита, както и младият бърбън са подходящи като аперитив. Тук трябва да отбележим специално 16-годишното Rebreast, Bushmills.

След хранене истинският любител на уиски може да да посвети повече от час на любимото си уиски, пиейки го на малки глътки. Положителното влияние, което напитката оказва върху храносмилането е станало известно след появата на шотландското едномалцово уиски и на американския бърбън single barrel (от една бъчва). Най-добрите от тях се характеризират с богат и силен аромат, но едновременно с това са изящни и деликатни. Тези качества на уискито се дължат на отлежаването му в дъбовите бъчви, които му придават неповторим състав, цвят и аромат.

Характерното тук е, че никога уиски, което е отлежало в бъчва от шери, не може да бъде сравнено с коняк, Armagnac или Calvados. Старите и вековни малцови шотландски уискита (single malt) са много подходящи за храносмилането. Колкото до бърбъна, Tennesee или Rye, както и уискито от един барел (cask strenght), те ще имат същия ефект върху храносмилането едва след като отлежат 7-8 години.

Трябва ли да се добавя вода в уискито? Този въпрос разделя любителите и професионалистите. Разреждането на уискито с вода оказва силно влияние върху възприемането на неговия вкус и аромат, променя се дори цвета на напитката. Водата обаче помага да се освободят ароматни вещества, свързани с алкохола, но това се отнася още повече за уискито от барел, т.е. това уиски, което не се разрежда с вода преди бутилиране. Като правило алкохолното съдържание на тези напитки е около 50% от обема. Добавянето на вода в едно силно уиски е оправдано - тази процедура позволява не само разкриване на пълния им аромат, но и да намаля негативния ефект от твърде силния алкохол.

Но все пак, за да "разберем" уискито, трябва да го опитаме и разредено с вода. Но трябва да се знае мярката. Понякога са достатъчни дори само няколко капки,за да се достигне желания резултат. Във всеки случай по този въпрос не съществува единно мнение и е трудно да се критикува или поощрява един или друг стил на консумация на уиски. Някои почитатели на напитката препоръчват използването само на вода от района на производство, т.е. уискито трябва да се разрежда само чрез добавяне на същата вода, използвана при производството му.

Ако въпросът за добавяне на вода е разгорещен дебат, за добавянето на лед всички за единодушни. Разбира се, ако добавим в уискито лед, утолява жаждата, но качеството на уиски и леда са несъвместими. Преохлаждането, както и водата от топенето на леда, променят ароматните и вкусовите компоненти на уиски. Ледът действа като упойка върху вкусовите рецептори. На мнозина уискито харесва охладено, но не е необходимо да се прибягва до използването на лед. Достатъчно е да се бутилката с уиски да бъде поставена за известно време в помещение с температура около 11ºC, така както по аналогичен начин се затопля виното. Това е идеалният метод.