Дъбовите бъчви

Не е известно кога, къде и на кого е дошла идеята алкохолните напитки да се държат в дървени бъчви. Още през второто и третото хилядолетие преди новата ера този метод бил използван за съхранение и използване на храни и напитки.

През XII век европейците се научили да правят различни спиртни напитки и установили, че съхранението на виното в дъбови бъчви подобрявало качеството му. Бъчвата за разлика от стъклените, металните и глинените съдове притежава способността да "диша". Неголямото, но постоянно количество кислород, което пропуска, върши чудеса с напитката в бъчвата. Произхождат сложни химични процеси. "Дишайки" през порите на дървото, алкохолът се окислява.

Всяка напитка има своя традиция, свързана с използването на бъчвите. Така например американското уиски отлежава само в нови бъчви, а шотландското – във вече използвани, които са съдържали бърбън или шери. За шотландското уиски се използват следните шест вида бъчви: butt (с обем около 500 литра), puncheon (със същия обем като butt, но по-тясна), hogshead (около 250 литра), barrel (около 180 литра), quarter (от 127 до 159 литра) и най-малката - octave (от 45 до 68 литра).

В различните географски зони, в зависимост от климатичните условия и специално от влажността, алкохолните напитки отлежават различен период от време. В Шотландия например, където климатът е влажен и прохладен, уискито може да отлежава от 20, 30 до 60 години, а "животът" на една бъчва може да достигне сто години.

За направата на дървените бъчви най често се използват следните видове дъб: quercus robur - френски дъб, наречен още червен дъб; quercus cerris - дъб от северна Испания; quercus alba - американският "бял" дъб, който е разпространен почти по цялата територия на Съединените щати.

Преди векове дървените бъчви били предмет от първа необходимост. Днес не е точно така, но и без нея е невъзможно, защото никой не иска да се лиши от любимто си уиски, вино и бренди.