Още за шотландското уиски

Без ечемик и вода не може да се направи уиски и това го знае всеки. Но как протича процесът на производство не е известно дори на много от почитателите на тази напитка.

Първата стъпка е подборът на ечемика и накисването му във вода, за да покълне. След това се разстила на пода, като периодично се обръща. След това покълналият ечемик се изсушава в пещи, в които при горенето се добавя торф. Това обяснява опушения вкус на повечето видове шотландско уиски, особено в областта Highlands. Така описаният процес обаче не се извършва от всички дестилерии (изключение правят Laphroaig, Balvenie, Bowmore и някои други).

След изсушаването на покълналия ечемик, той се смила и се получава вид брашно. В специални контейнери (mush tun) то се смесва с топла вода. Съдържащата се в ечемика захар, както и допълнено добавената в сместа мая предизвикват ферментация. По този начин се образуват алкохол и въглероден двуокис. Полученият на този алкохол е слаб (около 8%) и прилича на бира. Всъщност до този момент процесът на производство на уиски не се различава от производството на бира. Разликата се състои в това, че при уискито се преминава към дестилация.

При дестилацията алкохолът се отделя от водата и другите съставки. Процесът се извършва в дестилатори, изработени от мед. Този метал дава отражение на вкуса на бъдещото уиски, като не без значение за това са формата и размерите му. След първата дестилация се получава слаб алкохол.

Уискито се дестилира два пъти, в съдове с различни размери. По време на първата дестилация получите ниска вино, с около 20% алкохолно съдържание. След втората дестилация алкохолът се концентрира и достига до около 60-70°.

Следващата стъпка е на стареенето на уискито в дъбови бъчви. Според законодателството на щата Тенеси, за бърбън трябва да се използват само нови бъчви, а за шотландското уиски – бъчви от бърбън, шери, ром. Когато завърши стареенето, уискито се разрежда се разрежда, докато достигне до 40° и се бутилира, като винаги този последен етап се извършва в самата дестилерия.

Колкото до пиенето на уискито, това е преди всичко въпрос на вкус и е строго индивидуално. От дестилерията Glenkinchie в Lowlands препоръчват в уискито да се добави малко вода, но наистина малко – колкото да покрие повърхността на уискито, за да създаде един вид малки "водовъртежи" уискито. Така глицеринът ще освободи ароматите на напитката, а алкохолът няма да има познатото "изгарящо" действие.