Влиянието на дървесината върху уискито

До голяма степен вкусовите качества на уискито зависят от дъбовите бъчви, в които то е отлежавало. И ако в миналото бъчвите се правели от всякакъв вид дървен материал, днес има законово изискване те да са изработени от дъбов материал. Изборът не е случаен, защото този материал е много издържлив, непропусклив и не позволява на кислорода да преминава в бъчвата, нито да излиза от нея. Дървото съдържа естествени масла и през периода на зреенето на уискито, те му придават допълнителни аромати.

Логично е да възникне въпроса, каква ще бъде разликата между различните видове уиски, ако всички те узряват в дъбови бъчви. Различните дестилерии не използват едни и същи съставки и методите им за производство са различни. Съществуват разлики и в тяхното оборудване, в географското им разположение и съответно климатичните условия са различни. Всички тези фактори са много важни, но най-същественият е видът на бъчвата, която е била използвана за зреенето на уискито. За направата на бъчви в уиски индустрията се използват три основни типа дъбов материал.

Европейски дъб (Quercus robur)
В продължение на два века европейският дъб се използва за направата на бъчви, в които узрява шотландското и ирландското уиски. Първите бъчви в Шотландия и Ирландия се правели от английски и шотландски дъб, но проблемът бил, че те пропускали. По-късно бил внесен руски дъб, който се оказал подходящ поради бързото си развитие и правите стъбла.

През 1860 година във Великобритания започнал вносът на шери от Испания. Бъчвите, в които узрявало и се транспортирало шери, били направени от испански дъб. Неговите качества наподобявали тези на руския дъб, но бил значително по-евтин. Испанският дъб расте предимно в Галисия, Северна Испания. Въпреки че след 1970 година шери индустрията бележи спад, испанският дъб остава сред най-търсените и най-използваните дървени материали. Освен него с голяма популярност и приложение в уиски индустрията е френският дъб (особено в последния, завършващ етап на узряването).

Американски дъб (Quercus Alba)
Американският дъб започва да се използва от края на Втората световна война, когато бил въведен закон, предвиждащ уискито да отлежава в нови дъбови бъчви. Целта на приетата норматива била да укрепи coopering индустрията, която по време на забраната през 1920 и 30-те години претърпяла спад. Постепенно американската индустрия започнала да се възстановява, което до голяма степен се дължало на факта, че шотландците и ирландците започнали да използват американските бъчви, в които преди това е отлежавал бърбън. Американските бъчви били предпочитани пред испанските, защото били значително по-евтини и се намирали лесно.

Американският дъб е идеален за направата на бъчви. Дърветата растат бързо и са с високи и прави стволове, което дава добра и качествена дървесина с високо съдържание на масла. Размерът на произвежданите от американски дъб бъчви също влияе върху оптималното узряване на уискито. Този стандартен размер е известен като ASB (American Standard Barrel). Обяснението на този факт е, че при ASB обемът на течността и площта на вътрешната част на бъчвата са в перфектно съотношение. Ето защо близо 90% от уискито в света отлежава в американски дъбови бъчви от бърбън.

Японски дъб (Quercus mongolica)
Както можете да предположите, японският дъб се използва при производството на японското уиски от 1930 година. Този дървен материал придава на уискито уникален набор от аромати. Тази дървесина е много наситена на масла, но е мека и много пореста, поради което бъчвите са склонни да пропускат и лесно се увреждат. Поради тази причина японските производители на уиски променили технологията, която използвали преди време. Днес тяхното уиски отлежава в бъчви от бърбън или от шери и едва на края, в заключителния етап от съзряването на уискито, то се прехвърля в традиционните японски бъчви, за да придобие типичния си вкус и характеристики.