Не всяко уиски е бърбън

Всеки знае, че бърбънът е уиски. Специфичното при него е, че в състава му влизат задължително 50% царевица. Това означава, че не всяко уиски е бърбън. Опитайте го, за да се уверите в неговата сила и издържливост и вижте дали вашата напитка притежава така типичните за бърбъна вкус и аромат.

Историята на тази забележителна напитка е на почти два века. Всичко е започнало в едноименния град, наречен така в чест на великата френска кралска династия. И тук свършват фактите, останалото са легенди и предположения. Но както е добре известно в тях винаги има известна доза истина.

В разказите на американците често присъства името на Джейкъб Бийм, който вероятно е бил първият, имал смелостта да направи уискито от царевица, заменяйки с нея ечемика. Според него вкусът на неговото уиски не само че не бил по-лош, ако не и по-добър от този на останалите. Дали е спечелил спора? Преценете сами. Рецептата му се предавала от поколение на поколение и семейният бизнес се разраствал и просперирал все повече и повече. След отмяната на Сухия закон в Съединените щати, се появила добре познатата ни днес компания "Джим Бийм".

Другата американска легенда, свързана с бърбъна, засяга Елая Грег (Крейг) - пасторът, който дестилирал алкохолни напитки на базата на царевица за себе сии за своите енориаши в Ню Орлеанс. Но поради избухналия пожар, всичките му бъчви с уиски били засегнати от огъня – някои били само обгорени, други пострадали. Въпреки това пасторът решил да използва обгорените и ги напълнил с дестилиран алкохол. И когато няколко години по-късно те били отворени, съдържанието им се оказало изненадващо добро. Така било поставено началото на обгарянето на бъчвите при производството на уиски.

Когато става въпрос за бърбън, винаги се отнася за царевица и за обгорени бъчви. Националното американско уиски се прави на базата на смеси от зърнени култури. Средно 70% е царевица, а останалите 30% са ръж, ечемик и пшеница. Сместа ферментира, а в някои случаи преминава през специални филтри. Получава се напитка с алкохолно съдържание между 60-80%, която се оставя да отлежава в обгорени дъбови бъчви. Става въпрос за стареенето на уискито, което продължава четири години (задължителният минимум е две години). През този период напитката придобива тъмно златист или кехлибарен цвят, както и дървесен аромат и необичаен вкус. Колкото по-дълго отлежава, толкова по-тъмна и по-наситена става тя. При направата на бърбън е недопустимо използването на багрилни и ароматни вещества. Ето защо ролята на бъчвите е от съществено значение.

Последният етап е дестилирането на напитката, при което алкохолното съдържание се понижава до 40%. То може да е посочено на етикетите на бутилките, но може и да не е. Ако видите надписа «diluted bourbon» (разреден бърбън), това означава, че е под 40%, но ако е посочено «barrel proof» (бърбън от барел) е неразреден бърбън. Американското уиски може да бъде с алкохолно съдържание от 40 до 80%. Сред най-известните марки бърбън вече са Джим Бийм ("бял" и "черен" етикет), Джони Уокър, Джони Драм, Четири рози... Между другото любимият на всички Джак Даниелс също е бърбън, макар и да не е от Кентъки, а от Тенеси.

Така че бърбънът не е просто уиски, а е националният продукт на Съединените щати, произведен в един-единствен щат - Кентъки, който е регулиран със специален закон. Славещ се с повече от 200-годишна история, той се отличава с доста сладък вкус, който се дължи на царевицата, от която се прави. Не може да не се отбележи и привкуса на дърво и на цветя, алкохолното му съдържание, което варира между 40 и 80%. Процесът на отлежаване продължава от две до осем години.

Бърбънът се пие чист. Понякога го разреждат с вода, със сода или се добавя кубчета лед. Един от най-популярните коктейли, в които се използва е «mint julep» - един от американските символи на красивия живот. Впрочем както и самия бърбън.