Как се е появил бърбънът?

Да се пренесем за момент в американсите провинциални барове, добре познати ни от филмите – с кънтри, блус или рокендрола на Елвис... С неизменното присъствие на бармана, който участва в разговорите на всяка тема, плъзгайки чаши с уиски по бара, докато клиентът се окаже неспособен да ги "улови".

Според легендата всичко започва през 1789 година в щата Кентъки, провинцията Бърбън, още по-конкретно в Луисвил, когато представителят на династията на Бурбоните Луи XV е пристигнал с цел да завладее Новия свят. Тук трябва да споменем и Елия Крейг, който напуснал родната си Шотландия завинаги и между проповедите, обзет от прекалено много носталгия култивирал ечемик и приготвял уиски - нещо толкова близо до сърцето на всеки шотландец. Въпреки многото молитви реколтата била оскъдна, но за сметка на това качеството на уискито в бъчвите било много добро. И когато се наложило на Елия Крейг да посети Джорджтаун, по повод на погребението на един от местните шерифи, той бил особено впечатлен от царевицата, която растяла в изобилие на това място. Дали е било вдъхновение или ексцентричност, но Елия Крейг създал на това място дестилерия и започнал да произвежда уиски от царевица, вместо от ечемик. Той използвал кристално чистата вода и затварял уискито в бъчви от бял дъб, които правел самият той.

Бърбънът е известен като царевичното уиски от Кентъки. По своята популярност днес надминава рома и портвайна, докато в миналото не е било така. При Джордж Вашингтон на производителите на уиски били наложени големи данъци и това създавало пречки за производството му.

Днес населението на Кентъки е убедено, че истинският бърбън е този, който е произведен в Съединените щати и да съдържа не по-малко от 51% и не повече от 80% царевица и да е отлежал поне две години в обгорени бъчви от американски бял дъб.

Технологията на производство на бърбъна се отличава от производството на обикновеното уиски. Малки количества от зърнените култури (царевица, ръж, ечемик и пшеница) се смесват с вода. От качеството на суровините и на водата зависи какво ще бъде и бъдещото уиски. Следва етапът на обработка, ферментация и дестилация. Напитката отлежава в чисти и нови бъчви. Някои производители използват бъчви от порто или бренди, което придава на бъдещия бърбън специфичен аромат и златист цвят. Крайният продукт е с алкохолно съдържания 40-62.5%. Преди да се бутилира напитката се филтрира, но съществуват и специални бутилки за любителите на "истинския" бърбън, които се предлагат без филтрация. Като се избягва филтрирането се запазва пълната гама от вкусове и аромати.

Основните различия между отделните марки бърбън се състои в периода на отлежаване. Главният представител на бърбъна Four Roses старее в Луисвил за не по-малко то шест години. Една от легендите разказва, че този бърбън е получил наименованието си през 1888 година и е бил наречен така в чест на четирите тайнствени красавици, които са отишли при основателя на марката, облечени в разкошни рокли, украсени с рози.

За един друг представител на бърбъна, Wild Turkey (който е и най-продаваната марка в света) се знае само, че съдържа голямо количество ръж, но технологията на производството му се пази в тайна. Мнозина смятат обаче, че уникалният вкус на Wild Turkey се получава в резултат на много ниската температура, при която протичат ферментацията и дестилацията