Производството на ирландско уиски

Ирландското уиски се различава много от шотландското. До XX век Шотландия за разлика от Ирландия не е имала достъп до световните пазари и така било разпространявано само ирландско уиски. Но в началото на XX век Англия установила ембарго върху износа на ирландско уиски. В резултат на това от повече от 2000 дестилерии, произвеждащи уиски, оцелели само две - Bushmills и Midleton.

Характеризира се преди всичко с това, че при сушенето на малца не се използва торф и напитката се дестилира три пъти. Тройната дестилация прави уискито необикновено меко.

За неговото производство се използват три естествени съставки – ечемик, ечемичен малц и чиста изворна вода. Изброените продукти се подлагат на специална обработка. След като се премине през всичките етапи на технологичното производство, се получава изключителното ирландско уиски. По своето качество то не отстъпва нито на скоча, нито на бърбъна.

Добре подбраният и почистен ечемик се накисва във вода и се оставя да покълне. За целта трябва да се поддържа постоянна температура. Междувременно зърната се преобръщат редовно, за да се осигури по-добър контакт с кислорода. След известно време зърното покълва. Този процес се прекъсва при повишаване на температурата.

За разлика от шотландците, ирландците не използват торфен дим при сушенето на ечемика. Изсушават го в големи затворени пещи. Така той изсъхва, но запазва естествените си вкусови характеристики.

Смленият покълнал ечемик се смесва с топла вода в специална цистерна (mush tun). Водата разтваря нишестето, което се съдържа в ечемика и го отделя от останалите твърди частици, които се утаяват на дъното на mush tun. Сместа се вари и под въздействие на топлината нишестето се превръща в захар. Добавя се мая, която ускорява процеса на ферментация. В резултат на този процес се образува алкохол. Следва филтрирането и получаването на мъст. Полученият продукт се подлага отново на ферментация, продължаваща до три дни при температура между 27-35ºС. Получената течност (wash) прилича на бира и съдържа 8.5% алкохол. Така нареченият wash се подлага на дестилация.

Ирландското уиски е оригинално по своята тройна дестилация. След всяка една дестилация ненужните елементи отпадат и течността се насища с алкохол. След третата дестилация алкохолното съдържание е около 70% .За да се понижи до около 50%, се добавя чиста изворна вода. Именно този начин на производство определя лекия и мек вкус на ирландското уиски.

От голямо значение за крайния резултат е формата на съдовете за дестилация, защото от нея зависи как ще бъде разпределена топлината. Високите и тесни дестилатори създават по-лека напитка, а по-малките и широки pot stills я правят по-тежка и по-ароматна.

Първоначално при дестилацията се изпаряват така нежеланите естери (отровни вещества) и се създава слаб нискокачествен алкохол, характеризиращ се със силна миризма. Изкуството на майстора-дестилатор се състои в това да създаде такава алкохолна напитка, която не съдържа вредни естери и същевременно има богат вкус без неприятни аромати.

Полученият дестилат се поставя в дървени бъчви. Докато отлежава в тях, алкохолът бавно се изпарява през "порите" на дървото. Изпаряването е 2% през първата година и 3% всяка следваща. Постепенно уискито губи високия си алкохолен градус и може да достигне до 40%, както най-често се среща на пазара.

В процеса на отлежаване се изгубват и последните неприятни съставки. Елементите, които остават, определят характера на готовата напитка. Дървените бъчви придават особен аромат на уискито. В Ирландия се използват бъчви, които преди това са съдържали бърбън или шери. Малкото количество вино, което се е съхранило в дървото, с течение на времето преминава в уискито и му придава мекота и богати аромати. В най-престижните видове уиски се долавят нотки на вино, ванилия, бадеми или сушени плодове, в зависимост от видовете бъчви, в които е отлежало.