Особености на канадското и на американското уиски

Уискито било пренесено в Канада от английските и шотландските преселници. Но там то не оказало това влияние, което достигнало в Съединените щати. Американците обърнали особено внимание на напитката и в началото на XVIII век се заели с нейното производство. Като най-големи центрове на производство се утвърдили щатите Кентъки, Пенсилвания и Индиана. Получило се така обаче така, че алкохолното съдържание на американското уиски достигало до 80% и се налагало всеки сам да си го разрежда с вода, докато се понижи до 50%- 52%.

Днес в Канада се произвежда предимно смесено уиски. Главната особеност в канадската технология е, че различните дестилати се подлагат на обработка при различна температура. За царевичния малц например се изисква по-висока температура, докато за ечемичния и пшеничния, по-ниска. Използването на тази технология води до висока концентрация на аромата. След това получените дестилати се смесват и отлежават в дъбови бъчви, които преди това са съдържали бърбън или шери. При смесването се отделя особено внимание на съотношенията на дестилатите. Изискването е най-малко 50% да бъде съставен от ръж и това е ненарушимо правило при канадското производство.

Най-предпочитаните марки канадско уиски са:
Сanadian Club – типичното канадско уиски. Било създадено в началото на миналия век и било специално предназначено за един частен клуб.
Seagram\'s VO – една от най-популярните марки. В състава му влизат не по-малко от 100 алкохолни смеси.
Black Velvet – предпочитано е предимно от представителките от нежния пол.

За разлика от Канада, Съединените щати считат бърбъна за своя национална напитка.
Бърбънът възниква през 1789 г. в щата Кентъки. Появата му е по-скоро резултат от химически експерименти. Технологията му на производство се отличава с особена сложност.
Бърбънът отлежава в обгорени дървени бъчви, направени от бял дъб. Изборът на материала за направата на бъчвите, както и неговото нарязване и сушене са от голямо значение за цялостния процес. Вътрешната част на дървената повърхност трябва да бъде еднородна и с еднаква дебелина. Първият слой се състои от чист въглерод, а вторият от специална карамелизирана дървесна захар, която в последствие придава на напитката тъмен и наситен цвят. По-дълбоките слоеве на дървесината съдържат танин и ванилин.
За предварителното обгаряне на бъчвите се изисква голямо майсторство. Процесът отнема само 30 секунди, които са достатъчни за обгарянето и наслагването на катран.
Изискванията за производството и качеството на националната американска напитка са регулирани със специален закон. Според него бърбънът трябва да се съхранява само в нови дървени бъчви и да има алкохолно съдържание между 60-65%. Изискването е напълно основателно, защото при по-високо съдържание на алкохол, напитката придобива силен и неприятен вкус от дървения материал.
По отношение на дестилатите от зърно също има законови изисквания. Така например, ако дестилатът е от царевица, алкохолното съдържание не трябва да е повече от у 65-70%. В противен случай губи статуса си на бърбън. Смесеният дестилат се съхранява в бъчви при стайна температура в продължение на няколко години (от 2 до 10).
Сред най-известните марки бърбън са: Jim Beam (белият етикет означава, че е отлежало 4 години, черният - 101 месеца), Early Times, Four Roses Burbon и други.
По своето качество и по вкуса си уискито от щата Тенеси, прилича на бърбъна.
Jack Daniel's е неповторим. Произвежда се по един уникален метод - филтрацията на дестилата се извършва по много особен начин, при който през триметрова слой се прекарва кленов въглен. В резултат на това бъдещото готово уиски се отличава с особена чистота и несравним аромат.