Four Roses. Видове

Компанията стартира през 1884 година в Луисвил, щата Кентъки. Неин основател е Пол Джонс Jr. Името на компанията е свързано по интересен начин с неговата любима, която му казала, ако реши да приеме неговото предложение за женитба, на предстоящия голям бал ще носи четири червени рози. Тя го направила и този факт послужил като вдъхновение за новия бърбън бизнес.

С течение на годините в сърцето на щата Кентъки много дестилерии са произвеждали бърбън Това, което виждаме на рафтовете днес са най-доброто ред продукцията на дестилационните фабрики. "Четири рози" е с пъстро минало, една белязана от няколко изкупувания компания и тя една от тези, чиято марка е изчезнала от американския пазар.

В тази дестилерия от 60-75% царевица се произвеждат десет различни бърбъна. За да разберете по-добре този бърбън, имайте предвид, че:
    * Всичките десет вида се използват при направата на Small Batch.
    * Три-четири рецепти се използват за създаване на Small Batch.
    * Една рецепта се използва за създаване на Single Barrel.
    * Limited Edition версии на някои от по-горе изброените се подбират от майстора-дестилатор. От 1995 година Jim Rutledge е свършил чудесна работа в "Четири рози" като майстор-дестилатор. Той е известен още като "Господин Четири рози". Дестилерията се намира в Lawrenceburg, Кентъки, докато избите са в Cox's Creek.

Four Roses Yellow Label е марката стандарт, която много прилича Jim Beam White Label и Johnny Walker Red Label. Това ще е бутилка, че ще намерите редовно в повечето магазини за алкохол и е на цена между 20-25 долара - един добър бърбън на разумна цена. Ще откриете, че това е смесено уиски, идеално за почти всички поводи, както може да бъде и едно голямо въведение към бърбъна за непосветените.

Този бърбън има цветен аромат и е розови, зърнени, пикантни и медни оттенъци. Вкусът му е свеж, гладък, мек и в същото време, белязан от ванилия, круша, ябълка и нотки на дъб. Завършекът има успокояваща гладкост, полусуха, с нотки на портокал и подправки.

"Четири рози" е впечатляващ бърбън и Four Roses Yellow Label е само началото. Негови разновидности съществуват по целия свят. Япония е уникална в това, че Black Label и Super Premium се прави само там, но можете да намерите и Single Barrel. В Европа ще намерите Yellow Label, Small Batch, and Single Barrel. В Съединените щати съществуват Yellow Label, Single Barrel, Small Batch, както и някои Limited Edition и Mariage Collection.

Какво уиски се прави в Шотландия?

С изключение на Invergordon Distillery, всички дестилерии, произвеждащи уиски от зърно, са разположени в Южна Шотландия. Те използват метода на непрекъснатата дестилация, която се извършва в две големи цилиндрични колони, свързани помежду си с тръби. Основният процес до момента на дестилация много наподобява производството на малцово уиски, въпреки че има много по-големи мащаби в сравнение с количествата, произведени от малцов ечемик. Обикновено се използва жито, ечемик или други зърнени култури.

Съществуват строги изисквания за това кое уиски може да бъде наречено скоч. Основните ограничения засягат компонентите на уискито, максималното съдържание на алкохол при дестилацията и минималният срок на отлежаване. Наред с тези условия, уискито трябва да е произведено и да е отлежало в Шотландия.

Шотландия произвежда два основни вида уиски, всички останали са само техни вариации. Става въпрос за малцово уиски, произведено от малцов ечемик и за зърненото уиски, за което се използват зърнени култури и се добавя малко количество малцов ечемик.

Едномалцовото уиски е продукт, произведен от една дестилерия. По правило то може да бъде продадено след като отлежи три години, но рядко е така. В повечето случаи отлежава от 8 до 15 години. През този период се формират неговия характер и букет, стават по-ясно изразени и завършени. Обикновено уискито от различни бъчви има различна сила и след отлежаването се налага да се извърши смесване с цел уеднаквяването му. Обърнете внимание, че продуктите на различните дестилерии никога не могат да бъдат еднакви.

Срокът на отлежаване, посочен на етикета на бутилките, дава информация само за най-младото уиски, участващо в сместта. Малцово уиски в бъчвите е със средно алкохолно съдържание 60%, поради което за продажбата му се налага да бъде разредено до 40-43%. Пазарният дял на едномалцовото уиски непрекъснато нараства. Негова разновидност е малцовото уиски от една бъчва. То се продава само в специализирани магазини или от независими продавачи. То е продукт на една дестилация и се бутилира направо от бъчвите, без да има никакъв контакт с други продукти. Освен това тук не се използва дори студено филтриране, поради което уискито изразява и подчертава характера и спецификата на дестилерията-производител. Това е най-скъпото уиски и цената му обикновено превишава два пъти тази на едномалцовото (според ценители си струва).

Уискито може да бъде смес от няколко едномалцови вида (vatted malt). Този вид обикновено се произвежда от големи компании, които имат няколко дестилерии и сами произвеждат различните видове уиски, предназначени за смесите. Възможно е да се смесват уискита от различни дестилерии, както и от различни години. На етикетите обикновено не присъства надписа «vatted malt», както отсъства и името на дестилерията, която го е произвела. Вместо това отсъства думата single (един) пред думата malt (малц), което трябва да ви доведе до идеята, че е vatted malt ― смес от няколк едномалцови уискита.

Смесено уиски е смес от малцово и зърнено уиски, в съответствие с рецепта, което позволява да се получи желаното съотношение между характера, стойността и качеството. Целта на смесването не е да се намали или да се засили аромата на определени компоненти в уискито, а да се изберат съвместимите - тези, които си взаимодействат най-пълно и взаимно се допълват. По този начин се създава едно ново уиски с определен характер и се осигурява постоянство на видовете.

De luxe са специален вид смесени уискита, които по своето качество превъзхождат стандартното. Те са съставени от стари, много отлежали, висококачествени и скъпи уискита. На етикетите на някои от тях е посочена възрастта им (също и тук става въпрос за най-младото уиски, което е взело участие).

Друг, съвсем различен вида смесени уискита, но тип ликьор. Някои от тях имат вкус на мед, билки, плодове, подправки, на крем ликьор, но в букета на повечето се улавя аромат на кафе и на шоколад.

Видове бъчви за уиски и тяхната вместимост

Обръщали ли сте внимание на етикета на бутилката с уиски? Може би ви се е случвало да купите уиски, на което е посочен типа на бъчвата или бурето, използвано за съзряването му. Това е особено вероятно, ако уискито не е било бутилирано от производителя, а от независими бутилиращи компании. Но каква информация дават вида и размера на бъчвата? Основното е, че колкото бъчвата е по-малка, толкова по-голямо е било взаимодействието между уискито и дървения материал. И за да бъде още по-ясно, ето десетте основни вида бъчви, използвани в уиски индустрията.

Най-голямата от тях се нарича Gorda и е с капацитет 700 литра. Представлява огромен барел, изработен от американки дъб. Първоначално е бил използван в американската уиски индустрия. Понякога се използва за узряването на уискито, но е предназначен преди всичко за смесеното уиски или за vatted whisky.

Madeira Drum (650 литра) е нисък и широк барел с много голям диаметър. Прави се от френски дъб и намира приложение предимно във винарската индустрия. Понякога се използва в последния етап на узряване на уискито.

Port Pipe (650 литра) е висок и тесен барел, направен от европейски дъб. Изглежда като обикновените барели, но е стеснен. Предназначен е за порто, но се използва и в завършителния етап при съзряването на уискито.

Butt (500 литра) е висока и тясна бъчва, произведена от европейски дъб. Широко използвана е в испанската шери индустрия и за отлежаването на уиски.

Puncheon (500 литра) се прави в два стила. Най-често е ниска и широка и за изработването й се използва американски дъб. Във втория случай Puncheon има по-продълговата форма и е направена от тънките дъги на испанския дъб. Намира приложение при производството на ром и шери, както и в заключителния етап на отлежаване на уискито.

Barrique (300 литра)
Тези бъчви са предназначени предимно за лозаро-винарския сектор. Основната разлика от другите видове бурета е, че са "обвързани" с дървени ленти, а не с традиционните метални обръчи. Използват се в заключителния етап на стареене на уискито, за да му се придаде завършен "бъчвено-винен" завършек.

Hogshead (225 литра) всъщност означава "голяма бъчва" и тя се е появила през XV век. Наименованието идва от английското "hogges hede", което е единица за измерване, еквивалентна на 63 галона. Днес за направата им се използва материал от американски дъб и основното им предназначение е за зреенето на бърбън. След това бъчвите се изпращат в Шотландия и Ирландия, където употребата им продължава и в тях отлежава уиски.

ASB (200 литра)
American Standard Barrel има капацитет около 200 литра и този стандарт е въведен за удобство. За да влязат в тази категория, бъчвите трябва да са изработени от американски бял дъб. Използват се преди всичко в бърбън индустрията, а след това в тях съзрява шотландско и ирландско уиски. Когато става въпрос за уиски, узряло в бъчви от бърбън, в повечето случаи става въпрос за Hogshead или ASB.

Quarter Cask (50 литра) са малки бъчви, които обикновено имат 1/4 от размера на ASB. Характерното за тях е, че бързо придават вкус на уискито.

Blood tub (40 литра) е малко буре, което се използва най-вече в пивоварната промишленост. Често в него узряват специални видове уиски.