Balmenach (Балменах)

Балменах е рядък представител на стила на “стария Спейсайд”, когато дестилериите не са имали сегашните размери и техните технологии са били много по-различни. Днес типичното уиски от тази област е по-различно - много по-леко, плодово, подходящо за вкуса на повечето потребители. Дестилерията се намира в южната на Спейсайд. Основана е от Джеймс Макгрегър, който през 1924 година получава лиценз, въпреки че е участвал в незаконното производство на уиски десетки години преди това. В продължение на много години дестилерията е семейна собственост, но през 1925 година става част от DCL. Пет години по-късно се извършва голяма модернизация. Произведеното уиски обикновено отлежава в бъчви от бърбън, но понякога се използват и бъчви от шери.

Единственият 12-годишен официален разлив е пуснат в серията Flora and Founa през 1992 година, малко преди затварянето на дестилерията. Сегашният собственик, Inver House, купи дестилерия през 1998 година, но без никакви резерви от отлежало уиски. В момента производството й е в големи мащаби и Inver House е в състояние да произвежда до 2 милиона литра алкохол годишно. Четири други дестилерии (Balblair, Knockdhu (Acnoc), Speyburn, Old Pulteney) са с много по-малък мащаб, но всички те са важни при правенето на едномалцови уискита. На този етап обаче Balmenach все още остава в сянка. Основният фокус на компанията е върху производството на смесено уиски. Най-популярните марки са MacArthur’s и Hankey Bannister, а Balmenach се явява важна част от тях. Имаше надежди за официалното излизане на12-10 годишно малцово уиски от тази дестилерия, но на този етап, още няма такова.

Дестилерията Glen Grant

Дестилерията носи името на своите основатели Джеймс и Джон Грант, известни на времето контрабандисти. От момента на създаването си през 1840 г. дестилерията започнала да се развива бързо и скоро уискито Глен Грант можело да бъдат намерено във всички барове от Глазгоу до Гвиана. Джеймс Грант направил големи инвестиции в изграждането на железопътни линии, което му служело за преноса и разпространението на уиски.

Дестилерията Глен Грант е построена от братята Джон и Джеймс, синове на легендарния Уилям Грант в северните покрайнини на Rothes през 1840 година. Още преди това двамата имали опит в производството на алхолни напитки, защото през 30-те години работели в Dandaleith. Името на двамата братя се свързва не само с така известното уиски, но с развитието на железниците и в северната част на Шотландия.

През 1860 г. дружеството е известно като John&James Grant. След смъртта на двамата братята то преминало на сина на Джеймс, а след това на внука Дъглас Maкесаку. През 1898 г. била построена друга дестилерия - Glen Grant №2, която през 1902 г. била преименована в Caperdonich. Дъглас разширил производството и през 1953 г. се обединил с George&JGSmith, което довело до раждането на The Glenlivet&Glen Grant Distilleries Ltd. През 1972 г. година компанията се слива с дестилационните фабрики Hill, Thomson&Co Ltd и Longmorn Distilleries.

В продължение на дълго време Глен Грант не претърпели значителни промени, докато през 1980 г. пристъпили към усъвършенстване на съществуващата технологията, а с това се увеличила и производителността. Но нищо не трябвало да променя духа на Глен Грант.

Всяка година дестилерията и живописни околности привличат повече от 30 хиляди души.

Днес Глен Грант е най-продаваното уиски в Италия, където традиционно предпочитат малко отлежали видове уиски. Напитката се продава добре и на европейските пазари и в Африка. За отлежаването на това уиски се използват барели от бърбън и по-рядко от шери.

Фабриката използва предимно уиски, отлежало 5 и 10 години. Но въпреки това независимите доставчици им предлагат и по-отлежало уиски, например от 1930 и предходни години.
Глен Грант е светло и сухо уиски, идеално като аперитив. Отличава се със своя златист цвят и с аромат на цветя. Има сладък, плодов оттенък. Вкусът му е достатъчно сух и малко бодлив в началото, но оставя лек, орехов послевкус.