Марки уиски и личности

Джеймс Бийм (1864-1947)
Най-известният член на фамилията Бийм е Джим, който много успешно разширил производството. След премахването на Сухия закон през 1933 година (тогава Джим е на 70 години) той построява нова дестилерия в Клермон, а след това на етикета на етикета на бутилките се появява и неговото име “Jim Beam Bourbon”.

Джон Уокър (1805-1857)
В началото Джон е бил собственик на магазин за хранителни стоки и вино. Поради висококачествените стоки, които предлагал, се ползвал с голямо уважение. По онова време уискито не било смисъл на живота му, защото то заемало едва 8% от продажбата на алкохол. Основната заслуга на Джон свързана повече с отглеждането и възпитанието на неговия син Александър, който започва производството на смесено уиски, известно ни като Johnnie Walker Black Label. В началото уискито носело само името на фамилията (Walker’s), но през 1908 година, когато дружеството преминало в ръцете на внуците на Джон, била извършена първата смяна на марката. Именно тогава за първи път на бутилките се появил надписа “Johnnie Walker whisky” и логото.

Jack Daniel (1846-1911)
За Джак уискито е било смисълът на живота. Още като тийнейджър той влиза в света на производството и разпространението на уиски. На 27-годишна възраст изгражда цялостна дестилерия. Използването на въглен от захарна тръстика при филтрирането на уискито не било новост, но Джек използва този факт с маркетингова цел.

Артър Бел (????-1900)
През 1837 година Артър започнал работа като търговски посредник и продавал включително алкохол. Неговата дейност била свързана с много пътувания и това му разкрило големи перспективи в бизнеса на смесване на уиски. Той направил проучване, посещавайки всички райони на Шотландия, с цел да намери най-добрите съставки за бъдещите смеси. Артър винаги е бил против използването на името му върху етикета, но така или иначе след смъртта му, неговите синове дали фамилното име на произвежданото от тях уиски.

Алфред Блантън (1881-1959)
На 16-годишна възраст Алфред започва работа в дестилерията, известна днес като Бъфало Трейс. Отначало само помагал в офиса, но бързо направил кариера. В рамките на няколко години опознал добре всички етапи на производството, благодарение на което става мениджър на дестилерията, а по-късно и президент на компанията. Kentucky Colonel или Полковник Блантън, както често наричат Алфред Блантън, е най-високото почетно звание в Кентъки.

Джордж Балантайн (1809-1891)
Джордж започва своя бизнес с малък магазин за хранителни стоки в Единбург, след което създава най-голямата търговска компания за алкохолни напитки в Глазгоу. Именно там той започва създаването на собствени видове уиски. По-късно неговият син наследява компанията и тя продължава да се развива успешно докато... през 1919 година я продава. Всички последващи собственици се отнасят с особена почит и уважение към марката.

Джон Джеймсън (1740-1823)
Джон бил шотландски бизнесмен и юрист. През 1780 година той купил дестилерията Bow Street в Дъблин, полагайки по този начин началото на производството на най-известното ирландско уиски - тройно дестилирано. По времето, когато Jameson бил един от най-големите производители на уиски в света, много други известни днес производители още не са съществували.

Уилям Грант (1839-1923)
Уилям започва работа като счетоводител в дестилерията Mortlach, а след това става неин мениджър. След 20-годишна работа на този пост той успява да реализира своята мечта – заедно със своите синове изгражда собствената дестилерия Glenfiddich. След нея създава и Balvenie. Тогава Уилям Грант създава една от най-популярните смеси в света. Компанията остава независима и се разраства все повече и повече под ръководството на пет поколения Грант. Днес нейната дейност не се ограничава само в производството на шотландско уиски.

Уилям Тийчър (????- 1876)
Уилям работел в магазин за хранителни стоки. Той се оженил за дъщерята на собственика и го убедил да вземат лиценз за търговия с алкохол. След получаването на лиценза, занимаването със смесване на уиски било неизбежно. Една от най-успешните смеси е Teacher’s Highland Cream. През 1903 започва износът на Teacher’s в Съединените щати.

Джон Дюар (1805-1880)
Още от малък Джон бил наясно със себе – фермерството не го привличало и не искал да наследи бизнеса на баща си. За известен период се ангажирал с дърводелския бизнес на чичо си. През1840 година отворил своя собствена фирма за продажба на алкохол. Шест години по-късно се появява марката Dewar’s whisky и Джон Дюар започва да предлага новото уиски в стъклени бутилки и под свое име. Марката достига днешната си популярност благодарение на усилията на сина на Джон – Томас.

История и производство на Jack Daniel’s

Знаменитото американско уиски Jack Daniel's някога е било само мечта. Един младеж, който бил пристрастен към уискито и към неговото производство, му подарил своето име.

Всичко започва през 1863 година, когато Джек Дениъл закупил една дестилерия, разполжена на Тексаските хълмове. Днес тя се счита за най-старата регистрирана дестилерия в Съединените щати и продължава да прави превъзходно уиски по традиционната технология. Девизът на неговия създател остава актуален и днес: "Всеки ден, докато правим уиски, ще го правим толкова добро, колкото можем."

И до днес остава неизвестна обаче историята за появата на така известния етикет. Вероятно идва от поредния опит да се направи идеалната рецепта или просто защото цифрата "7" се счита за щастлива? Може би най-интересната версия е, че една бъчва била изгубена и когато я намерили, Мистър Джек й поставил този номер. По-късно един търговец бил така очарован от това уиски, че поръчал още още една партита от "този стар номер 7". Майсторството и старанието на Джек Дениъл били достойно оценени. На Световното изложение в Сейнт Луис през 1904 година това уиски спечелило златен медал и било признато за най-доброто уиски в света. В продължение на много години Jack Daniel's продължава да бъде в центъра на вниманието на ценителите на уиски по цял свят и да получава награди на най-известните международни изложения.

Американското уиски или бърбънът не се приготвя както шотландското уиски. Основната разлика се състои в съставките. За направата на своето уиски американците използват основно царевица и добавят в контейнера специална каша. Използва се метода на непрекъсната дестилация и след това напитката отлежава в предварително обгорени бъчви. Едно от тези несравними американски уискита е Jack Daniel's.

Важен фактор за създаването на добро уиски е кристално чистата изворна вода. Но Jack Daniel's залага много на специалния процес на филтрация, което подобрява значително вкуса на уискито. В рамките на 10 дни капка по капка уискито бавно преминава през триметров слой от овъглен захарен клен. Именно на този етап се оформя истинската същност на уискито - то се пречиства от ненужните елементи, усвоява аромат на дърво и на дим, и придобива характерен вкус. След това в продължение на пет години и половина уискито в обгорени бъчви от американски бял дъб. През този период придобива така специфичния си кехлибарен цвят и формира окончателния си вкус и аромат.

История на уискито

Искате ли да узнаете повече за историята на уискито? Къде и как е възникнало, кой го е открил и защо днес е популярно по целия свят?

Първоначално напитката се е наричала „жива вода“ или „вода на живота“, от келтското „baugh uisge“ или „uisge beatha“. И до днес се спори дали шотландците са открили напитката или ирландците. Първите писмени сведения в Шотландия датират от 1494 г., до като в Ирландия липсват такива. Но както можете да предположите, въпреки това Ирландия отказва да признае превъзходството на шотландците, и спорът продължава.

С течение на времето келтското наименование на напитката било изменено и започнало да се пише в английски стил и съкратено. Думата се пише без „е“ - „whisky“, в Шотландия и в Канада, и с „е“- „whiskey“ в Ирландия.

Според мнозина уискито се е появило за първи път в Шотландия. Там технологията на производство е много развита. Тяхното уиски е така известното Scotch Whisky и не може да бъде сбъркано с никое друго.

В Средновековието го правели монасите и го използвали заради лечебните му свойства. Те почиствали ечемика, накисвали го във вода, за да покълне, изсушавали го и го смилали. Заливали получената каша с вода и оставяли да престои. Получавали алкохол, който престоявал няколко години в дъбови бъчви. Правели го през зимата, когато климатът бил най-подходящ за целта. Както средновековните монаси, така и съвременните шотландци се отнасят с почти религиозна почит към своята национална напитка.

Постепенно се появили различни разновидности на напитката. Започнало правенето на уиски не само от ечемик, но и от царевица, ръж и пшеница. Като смесвали няколко вида отлежало уиски, изобретателите получавали нови вкусови аромати.

В писмените документи от 1494 г. се описва как монасите в един шотландски манастир получили първото уиски, както намираме и какво представлявало в неговата същност: „Уиски – течност, дестилирана няколко пъти и получена в резултат на ферментация на смлени зърнени култури“.

Трудно е да се определи точната дата на появата на уискито. Но най-вероятно е било открито малко преди XV век и през XVII век вече било добре развито в цяла Шотландия. От неговото откриване били изключително заинтересовани лекарите, и по-конкретно хирурзите. Проявеният интерес към напитката довел до увеличаване на нейното производство до степен да застраши хлебната промишленост от недостиг на зърно. Това наложило намесата на правителството, което взело мерки и обложило производителите на уиски с непосилен данък. Въпреки това продължили да се появават нови дестилерии. Именно в тях се е родило уискито, което всички познаваме.

В различните страни се произвеждало уиски, което се отличавало по вкус, според използваната технология и начина на производство, видовете зърно и състава на водата. В Шотландия се появили истински майстори, които произвеждали най-доброто уиски.

Братята Чивас създали своя дестилерия, която по-късно прераснала в така известната Chivas Brothers, произвеждащо марката Chivas. Това е най-старият производител на уиски, който се слави с изключително висока репутация. Голяма част от тайната на производство се крие в шотландската вода, която се слави с изключителни вкусови качества. Използването на различни водни източници за производството на уиски обяснява голямото разнообразие на видове.

Chivas Brothers продължили да развиват и да усъвършенстват своята дейност. Те започнали да смесват различни видове уиски, които отлежавали в дъбови бъчви, които преди това съдържали коняк, мадейра и шери. Това придавало на напитката неповторим вкус, но как се постигал, оставало в тайна. Известно е само, че Chivas Brothers смесвали до 40 различни видове уиски, но никой не е успял да достигне тяхното качество. Посветените майстор-дестилатори в компанията са 10-12.

Но да се върнем за момент във времето на монасите. Като добри лечители, те постоянно изобретявали билкови напитки. Следователно и уискито имало важни лечебни свойства. Може да са го получили в процеса на приготвянето на някакво друго лекарство или балсам... или като успокоително?

Знаем, че алкохолът влияе на чувствата и емоциите и дава различен начин за възприемане на реалността. И ако някои възбуждащи напитки дават агресивност и раздразнителност, уискито затопля и успокоява. Самото му келтско наименование „жива вода“ показва, че има силата да „оживи“, да даде радост на душата. Употребявано първоначално като лечебно средство, с времето уискито започнало да се разглежда като алкохолна напитка. Но това не променяло неговата същност.

Голямото търсене било предизвикано не толкова заради алкохолното му съдържание, колкото заради несравнимия му вкус. Установили, че колкото повече отлежава, толкова по-мек, по-дълбок, но същевременно и по-наситен ставал неговия вкус.

По целия свят започнали да се създават нови вкусове и аромати на уиски. В състава били включени мед, билки, подправки, ябълки, шери, плодови сокове... В Северна Шотландия открили уникалното уиски с аромат на торф. Това уиски се прави от ечемик. Ечемиченият малц се суши заедно с горящия торф и по този начин абсорбира дима и миризмата. В различните области (Хайленд, Лоуленд, Кембълтаун и Айлейл) торфът има различна миризма и качество и това определя спецификите в аромата на готовото уиски.

По своя метод на производство ирландското уиски прилича на шотландското, но няма вкуса на торфен дим. Може би заради това ирландците смятат, че шотландците са заимствали напитката от тях и само са й придали свой вкус.