Основни понятия

Ако трябва да определим какво представлява уискито, най-общо то е отлежал продукт, получен по пътя на дестилацията на ферментирали зърна. Днес има повече от сто производители на уиски в света, но основните производители са следните четири страни: Шотландия, Ирландия, Съединените щати и Канада. Трябва да се отбележи, че наскоро още две страни се присъединиха към производителите на уиски - Индия и Япония.

Уискито, произведено в Шотландия и в Ирландия се разделя на три основни групи:
1. Malt (малцово). То се произвежда при така наречената барелна дестилация, която позволява на крайния продукт да запази основните качества по време на бавния процес на дестилация. След отлежаването в продължение на определен брой години в дъбови бъчви, го смесват (или не) със същото уиски от други барели, или от други дестилационни фабрики, след което се бутилира. Марките, които представляват тази категория са Glenfiddich, Glenmorangie, Glenlivet, Bushmills и други.

2. Grain (зърнено). Това уиски се прави чрез непрекъснат процес на дестилация чрез специални дестилационни колони. По този начин производството му е по-бързо и по-евтини от производството в барели, но поради големите температурни разлики се губи част от качеството му. Уискито от зърно обикновено не е за продан, и служи като компонент за производството а смесени уискита.

3. Blended (смесено). Крайният продукт от смесването на уиски Malt с Blended в строго определени пропорции. Марките, които представляват тази категория са Ballantines, Johny Walker, Tullamor Dew и други.

Малцовото уиски от своя страна се разделя на следните три категории:
1. Single Malt. Уиски, произведено чрез смесване на уиски от различни бъчви, като в същото време във всички тях уискито трябва да е направено от същите материали и от една и съща дестилерия.
2. Pure Malt. Както предходния вид, но с тази разлика, че уискито от различните бъчви не е задължително да е от една и съща дестилерия.
3. Single Barrel. Уиски, което не е смесвано, а е бутилирано от един барел.
Съществен момент е, че ирландското уиски е тройно дестилирано, а шотландското се подлага на двойна дестилация. Типичен пример за уиски, при направата на което се добавя торф в пещите е Laphroag. В резултат на торфения дим, който прониква в зърното, уискито придобива много специфичен вкус. Във всяка дестилерия съществува човек, заемащ длъжността Master Blender и имено той е отговорен за вкуса на уискито, което се произвежда в нея. Master Blender търси и изготвя смесите.

Американските видове уиски се делят на два основни вида:
1. Bourbon. Това уиски се произвежда само в щата Кентъки. Според американския закон то се прави от 51% царевица. Основните представители на бърбъна са Wild Turkey, Four Roses, Jim Beam и други.
2. Tenessy. Както показва името му, това уиски се прави в щата Тенеси. За неговото производство се използва ръж. Основен представител е Jack Daniels.

Канадското уиски не се разделя на подкатегории. То се прави от ечемик и ръж. Негов основен представител е Canadian Club.

Уискито се пие в ниски стъклени чаши, което дава възможност да се насладите на пълния му вкус и на всички негови аромати. В зависимост от личните предпочитания може да се добави малко вода или лед.