Къде отлежава уискито?

Определящ фактор за вкуса на уискито се явява бъчвата, в която отлежава. Особено важно е от какъв материал е направена. Предпочитани от производителите са бъчвите от американски и от европейски дъб, защото дават на напитката допълнителен наситен вкус и аромат на ванилия и карамел. За американския бърбън се използват само нови бъчви, докато при ирландците и шотландците съществуват други правила. По принцип всеки случай е различен. Например някои шотландски дестилерии нетрадиционно използват бъчви от мадейра, калвадос или коняк.

Отлежаването на уискито в дървените бъчви не само определя неговия вкус и аромат, но формира неговия наситен златист цвят. Първоначално алкохолът е безцветен и прозрачен. Бъдещият цвят на уискито зависи от това, каква напитка се е съдържала преди това в бъчвата. Ако в бъчвата е имало шери, уискито ще бъде по-тъмно от обикновеното, ако е имало порто например, цветът му ще е светло розов. Малкото количество вино, което е останало в дървото от "предшественика" на уискито, постепенно преминава в него и му придава несравнимата мекост, масленост, богати вкусове и аромати.

Много производители поставят бъчвите с уиски вертикално и на редове една върху друга. По този начин се ограничава циркулацията на въздуха и се ограничава изпарението на ценни съставки. Докато уискито отлежава в дъбовите бъчви, алкохолът постепенно се изпарява през порите на дървото и алкохолът губи силата си, но става по-наситен. Нежеланите компоненти се отстраняват, а веществата които стават, определят неговия характер и то придобива специфичния вкус на дърво.

Уискито, на чиито етикет присъства надписа "cask strength", е в същия вид, в който е отлежавало в бъчвата. То не е било разредено с вода от производителя. Бутилира се при алкохолното съдържание, което е достигнало в процеса на отлежаване. Това уиски винаги има по-високо алкохолно съдържание от всички останали разновидности. Така например по своето алкохолно съдържание 10-годишното cask strength може да превишава дори едно 60% уиски от друг вид.