Уиски Chivas

Тази стара шотландска марка дължи популярността си на канадската група "Seagram", един от основните лидери на пазара на алкохолни напитки.

Историята започва през 1838 г., когато търговецът на вино Уилям Едуардс от Абърдийн и Джеймс Чивас разработват нова марка уиски. Но истинският разцвет идва, когато след Втората световна война канадецът Сам Бронфлен купил компанията Chivas. Той се възползвал от високата репутация на марката, за да създаде смесено уиски. За направата му използвал най-добрите малцови уискита в областта Хайленд. Така било създадено Chivas Regal - 12-годишно отлежало уиски с алкохолно съдържание 40%, с тръпчив вкус и прекрасен аромат. Chivas Regal, не случайно е наречено "шотландският принц на уискито"

Световен лидер сред смесените уискита е класическият Scotch 12 Year Old. Той е изискан и зрял. Известен е с мекия си, траен мирис, пълен и луксозен вкус и с леко сладкия и дълъг послевкус.

Друга разновидност на това уиски е Chivas Regal Royal Salute. То отлежава 21 години. Признато е за водещо в списъка на елитните видове, и печели всички конкурси. За първи път е пуснато през 1953 г. в чест на коронацията на кралица Елизабет II. Известно е, че т.нар."кралски поздрав" от незапомнени времена е поздрав с изстрели и пушек от оръдия в чест на някого. Тъй като поздравът в кралска чест били изстрели от 21 оръдия, аналогично "Royal Salute" трябвало да отлежава в дъбови бъчви в продължение най-малко на 21 години. Смята се за образец на шотландското уиски. Предлага се в много красиви керамични делви, специално предназначени за него.

Първите производители на уиски

Искате ли да узнаете повече за историята на уискито? Къде и как е възникнало, кой го е открил и защо днес е популярно по целия свят?

Първоначално напитката се е наричала „жива вода“ или „вода на живота“, от келтското „baugh uisge“ или „uisge beatha“. И до днес се спори дали шотландците са открили напитката или ирландците. Първите писмени сведения в Шотландия датират от 1494 г., докато в Ирландия липсват такива. Но както можете да предположите, въпреки това Ирландия отказва да признае превъзходството на шотландците, и спорът продължава.

С течение на времето келтското наименование на напитката било изменено и започнало да се пише в английски стил и съкратено. Думата се пише без „е“ - „whisky“, в Шотландия и в Канада, и с „е“- „whiskey“ в Ирландия.

Според мнозина уискито се е появило за първи път в Шотландия. Там технологията на производство е много развита. Тяхното уиски е така известното Scotch Whisky и не може да бъде сбъркано с никое друго.

В Средновековието го правели монасите и го използвали заради лечебните му свойства. Те почиствали ечемика, накисвали го във вода, за да покълне, изсушавали го и го смилали. Заливали получената каша с вода и оставяли да престои. Получавали алкохол, който престоявал няколко години в дъбови бъчви. Правели го през зимата, когато климатът бил най-подходящ за целта. Както средновековните монаси, така и съвременните шотландци се отнасят с почти религиозна почит към своята национална напитка.

Постепенно се появили различни разновидности на напитката. Започнало правенето на уиски не само от ечемик, но и от царевица, ръж и пшеница. Като смесвали няколко вида отлежало уиски, изобретателите получавали нови вкусови аромати.

В писмените документи от 1494 г. се описва как монасите в един шотландски манастир получили първото уиски, както намираме и какво представлявало в неговата същност: „Уиски – течност, дестилирана няколко пъти и получена в резултат на ферментация на смлени зърнени култури“.

Трудно е да се определи точната дата на появата на уискито. Но най-вероятно е било открито малко преди XV век и през XVII век вече било добре развито в цяла Шотландия. От неговото откриване били изключително заинтересовани лекарите, и по-конкретно хирурзите. Проявеният интерес към напитката довел до увеличаване на нейното производство до степен да застраши хлебната промишленост от недостиг на зърно. Това наложило намесата на правителството, което взело мерки и обложило производителите на уиски с непосилен данък. Въпреки това продължили да се появават нови дестилерии. Именно в тях се е родило уискито, което всички познаваме.

В различните страни се произвеждало уиски, което се отличавало по вкус, според използваната технология и начина на производство, видовете зърно и състава на водата. В Шотландия се появили истински майстори, които произвеждали най-доброто уиски.

Братята Чивас създали своя дестилерия, която по-късно прераснала в така известната Chivas Brothers, произвеждащо марката Chivas. Това е най-старият производител на уиски, който се слави с изключително висока репутация. Голяма част от тайната на производство се крие в шотландската вода, която се слави с изключителни вкусови качества. Използването на различни водни източници за производството на уиски обяснява голямото разнообразие на видове.

Chivas Brothers продължили да развиват и да усъвършенстват своята дейност. Те започнали да смесват различни видове уиски, които отлежавали в дъбови бъчви, които преди това съдържали коняк, мадейра и шери. Това придавало на напитката неповторим вкус, но как се постигал, оставало в тайна. Известно е само, че Chivas Brothers смесвали до 40 различни видове уиски, но никой не е успял да достигне тяхното качество. Посветените майстор-дестилатори в компанията са 10-12.

Но да се върнем за момент във времето на монасите. Като добри лечители, те постоянно изобретявали билкови напитки. Следователно и уискито имало важни лечебни свойства. Може да са го получили в процеса на приготвянето на някакво друго лекарство или балсам... или като успокоително?

Знаем, че алкохолът влияе на чувствата и емоциите и дава различен начин за възприемане на реалността. И ако някои възбуждащи напитки дават агресивност и раздразнителност, уискито затопля и успокоява. Самото му келтско наименование „жива вода“ показва, че има силата да „оживи“, да даде радост на душата. Употребявано първоначално като лечебно средство, с времето уискито започнало да се разглежда като алкохолна напитка. Но това не променяло неговата същност.

Голямото търсене било предизвикано не толкова заради алкохолното му съдържание, колкото заради несравнимия му вкус. Установили, че колкото повече отлежава, толкова по-мек, по-дълбок, но същевременно и по-наситен ставал неговия вкус.

По целия свят започнали да се създават нови вкусове и аромати на уиски. В състава били включени мед, билки, подправки, ябълки, шери, плодови сокове... В Северна Шотландия открили уникалното уиски с аромат на торф. Това уиски се прави от ечемик. Ечемиченият малц се суши заедно с горящия торф и по този начин абсорбира дима и миризмата. В различните области (Хайленд, Лоуленд, Кембълтаун и Айлейл) торфът има различна миризма и качество и това определя спецификите в аромата на готовото уиски.

По своя метод на производство ирландското уиски прилича на шотландското, но няма вкуса на торфен дим. Може би заради това ирландците смятат, че шотландците са заимствали напитката от тях и само са й придали свой вкус.